Според класификацията всички азалии са рододендрони (Rhododendron), но не всички рододендрони са азалии (Azalea) .
Рододендроните са едни от най-красивите и разнообразни градински храсти, има около 2000 вида – дървовидни, големи и малки храсти, листопадни, вечнозелени. С група от няколко растения може да имате взрив от цвят от началото на пролетта до ранно лято, вечнозелените могат да участват в оформянето на красиви групи и бордюри през всички сезони.
Могат да се подрязват и оформят, поради което често са елемент от японската градина.
Абсолютно студоустойчиви са за нашия климат. В планински и предпланински райони, на сенчести места, където други растения не се чувстват комфортно, рододендроните се развиват отлично, ако им осигурите подходящи условия – поддържане на кисела почва и поливане.
Силните растения са по-здрави.)))
Български представител на тази красива група, свободно растящ сред природата, е Странджанската зеленика (Rhododendron ponticum )
Всяка година, в началото на май, Странджа събира хиляди посетители на традиционния фестивал на странджанската зеленика.
Класификатор на видове може да видите тук:
https://www.rhododendron.org/classification.htm
Засаждане – рододендроните са с плитка коренова система, препоръчва се да се преместят възможно най-бързо от транспортния контейнер, защото ги получавате най-често в саксия с бързопресъхващ торфен субстрат, което не е добре за влаголюбиви растения. Садят се в кисела почва. Добрият дренаж е задължителен, при задържане на вода рододендроните започват да боледуват.
При засаждане на ново растение не се препоръчва торене, само обилно поливане.
За нашия климат – топло, на места дори горещо лято, рододендроните се препоръчва да са на сянка, на светла сянка цъфтят по обилно. Азалиите - на шарена сянка, най-добре от източната или северната страна на къщата.
Тежките глинести почви е добре да се подобрят - добавка на кисела почва, едра фракция пясък и органична материя - шума от бук и дъб , натрошени борови кори. Повдигнато легло е подходящо за по-тежки почви.
Отглеждане – почвата на рододендроните трябва да се поддържа с кисела реакция - ph 4.5-6.0.
Редовно поливане, без задържане на вода. В сухи и топли зими може да се наложи поливане.
Мулчиране - слой с дебелина около 5-6 см, по-дебел може да пречи на аерирането. Мулч от борови иглички, борови кори, дъбови и букови листа пречи на влагата да се изпарява бързо в горещите месеци и пази плитките корени от измръзване през зимата. Мулчът не бива да опира в стъблото на растението, разстояние поне 5-6 см, за да не предизвика гъбясване, гниене и други повреди.
Мулч от пресни дървени стърготини - при разграждането си те извличат азот от почвата и може да се наложи азотно торене на растенията.
Избягвайте прекомерното есенно поливане, за да не попречите на вашия рододендрон да вдърви клонки и да се подготви за зимата.
!!!Всички части на ореховите дървета са токсични за рододендроните.
!!!Алуминиевият сулфат е токсичен за рододендрони и азалии.
От тук http://rhodyman.net/rhodynho.php#anchor1077036
През зимата, особено при рязко застудяване, вечнозелените рододендрони могат да свият листата, това е обратим процес при затопляне. В големи жеги също.
Торене – рододендроните са с много плитка и широка коренова система и повърхностно преторяване може да повреди корените им. Затова съветът на специалистите е да се осигури подходяща почвена смес още при самото засаждане, а по-късно мулчът, при разграждането си, довнася органична тор.
Ако торите с гранулирана тор за рододендрони, правете го внимателно, след прецъфтяване, когато рододендроните започват да залагат пъпки за следващия сезон.
При бледозелени листа и хлороза наторяването може да е наложително.
Утайка от кафе – спомага за аериране на почвата, гони голите охлюви.
Азотни торове не се прилагат след средата на лятото, новият прираст, предизвикан от тях, вероятно ще измръзне.
Рододендроните много лесно усвояват амониевите торове, преторяването с тях може да доведе до недостиг на желязо, съответно до хлороза. Лекува се с хелатно желязо.
Фосфорът не спомага за по-обилен цъфтеж на рододендроните и може да доведе до хлороза. Затова не добавяйте отделно фосфор, ако не сте правили тест на почвата и не сте убедени в липсата му.
В някои източници се среща препоръка за подобряване на почвата с добавка на гипс, заради съдъжащия се в него калциев сулфат, това не е строителен гипс, а природен гипс, какъвто не се добива отдавна в нашата страна.
Подрязване – рододендроните се подрязват след цъфтеж и преди да започнат да залагат пъпки за следващата година – за оформяне, за премахване на сухи или болни клони, както и за циркулация на въздух. Пролетното подрязване дава възможност на новия прираст да заякне до зимата, да започне вдървеняване, за да не бъде повреден от студовете.
Вечнозелените азалии могат да се подстригват ежегодно, за да оформят подходящ храст, листопадните азалии също - за да правят разклонения.
За вечнозелените едролистни рододендрони подрязването, освен ако не е наложително, се препоръчва да се прави на три години, като се премахва не повече от 1/3 от клона над спяща пъпка.
След прецъфтяване избледнелите и увехнали цветове се отстраняват внимателно, за да имаме по-обилен цъфтеж през следващия сезон.
Ако рододендронът ви е болен или изтощен след боледуване, може да отстраните част от цъфтежните пъпки, за да успее растението да се възстанови по-лесно.
Животоспасяваща резитба – подрязват се всички клони до стъблото. Не се препоръчва, освен ако любимият ни рододендрон не е изпочупен или много пострадал по друг начин.
Резитба на азалии – широколистните и листопадни азалии имат нужда от по-малко или никакво подрязване, освен някои сортове, които при ниско подрязване цъфтят по-обилно.
Дребнолистните вечнозелени азалии се подрязват най-често за оформяне и предизвикване на обилен цъфтеж – става чрез слабо подрязване или прищипване на връхчетата по време на вегетацията, но изисква прецизност, не всички клонки са с еднаква зрялост, най-добре е да се прави през юли, когато младите клонки са започнали да узряват. Но пак зависи от сорта, при едни азалии е по-рано, при други - по-късно.
След края на юли тази процедура е желателно да се прекрати, за да има време новият прираст да заякне и азалиията да заложи цветни пъпки.
Пресаждане на рододендрони – по всяко време, освен в големи горещини, но ако имате възможност да избирате - в райони с по-хладен климат се препоръчва да е пролет, в райони с по-горещ – в края на лятото или късна есен. Листопадните азалии – когато спят.
Размножаване на рододендрони - може да прочетете тук
https://www.rhododendron.org/propagation.htm
Проблеми и болести на рододендрони и азалии
-липса на желязо – симптомите са избледняване/пожълтване между страничните вени на младите листа, най-често е поради ph на почвата, пръска се и се полива с хелатно желязо, а почвата се следи да е подкислена.
-липса на магнезий – симптомите са същите, както при липса на желязо, но върху старите листа. При зелени листа добавянето на магнезий не е полезно.
Кореново гниене – най-популярният убиец на нашите любимци – често се среща при тежка почва, задържаща вода, както и при неправилно мулчиране. Твърде много вода може да доведе до гниене.
Вредителите по рододендроните най-често са нощни буби, хоботници, откриват се късно вечер с фенерче.
Превенция е мулчирането, кафето и липсата на опиращи до земята клони.
Болести, разпознаване по снимка
http://rhodyman.net/rhodynho.php#anchor1077036
https://www.glendoick.com/Rhododendron-Problems"
полезни линкове
https://www.rhododendron.org/pruning.htm[/align]
"Притежанието на много красиви растения не създава градината. Те са само нейна колекция." Гертруд Джекил