[РОУЗ]

В историята на световното градинарство има много изключителни жени, дали своя принос в развитието на градинарското изкуство и оставили своя отпечатък в градини и паркове по цял свят. Техни градини се превръщат в символи и отправна точка не само за много техни съвременици, но и за следващи поколения.


Гертруд Джекил (Gertrude Jekyll)

Тя е музикант, композитор, дърводелец, художник, градинар, фотограф, ботаник, писател... Осъществява над 300 градински проекта във Великобритания, Франция и САЩ.
Има издадени над 15 книги и над 2000 статии за списания.
Пионер в градинарското изкуство, разчупва стереотипа на формалната градина.

Градината в имението Ъптън Грей, Хемпшир, Великобритания  се смята за най-пълната и автентична Jekyll градина, проектирана от Гертруд Джекил през 1908 г, за процеса по възстановяване може да видите тук:

http://www.gertrudejekyllgarden.co.uk/ga...ation.html





Растения от цветовите схеми на Gertrude Jekyll за цветната градина (безобразно интересен линк) 

https://www.gardenvisit.com/garden_desig...yll_plants


Повече за  Гертруд Джекил тук:

https://gardensandroses.com/Thread-%D0%9...0%B8%D1%8F

[РОУЗ]

Нора Линдзи (Norah Lindsay)


Родена е на 26 април 1873 г. в Индия, в англо-ирландско семейство.
На 22 г. се омъжва и се мести в Оксфордшир.
Повлияна е от дивите градини на Гертруд Джекил и Уилям Робинсън, както и от френски и италиански градини, които е посещавала при пътуванията си.
В английската провинция тя развива градинарските си умения, с много талант и усет към красивото създава собствената си градина.
Част е от висшето общество, поддържа близки контакти с влиятелни и известни личности, красива, умна, музикална, талантлива, забавна и общителна, великолепна домакиня, домът ѝ е отворен за приятели винаги. След развода си, на 51 годишна възраст, градинарските ѝ умения и контактите дават тласък на кариерата ѝ на градински дизайнер
Смело комбинира топиари с последователно цъфтящи в сезоните растения, работи в различни климати и върху различни почви, проектите ѝ са от провинциални английски къщи и имения до кралски градини в Англия, Франция, Италия, Германия и Югославия.
Определят я като един от най-инстинктивните градинари за времето си.

Уолските шапки на Нора Линдзи



 




 



 




https://nttreasurehunt.wordpress.com/201...elsh-hats/

[sasha]

Роузи, прекрасна тема, благодаря

[РОУЗ]

Розмари Верей (Rosemary Verey)


Никога не е късно  




Родена на 21 декември 1918 г, първият ѝ проект е градината на собствената ѝ къща  Barnsley House в Глочестър.

През 1970 г. тя отваря вратите на градината си за посетители за 1 ден, но впоследствие градината е отворена 6 дни седмично и приема по 30 000 посетители годишно.


След смъртта на съпруга ѝ през 1984 г, донякъде притисната от обстоятелствата, но несломима, енергична и решителна, Розмари Верей се отдава на градинарството професионално, някои източници я определят като повече американка, отколкото британка, поради усета и да презентира отлично знанията и уменията си по начин, по който никой от съвременниците ѝ не го  е правил.  
Определят я повече като практически (приложен) градинар, отколкото като дизайнер. Практическите ѝ умения към засаждане, познанията ѝ към историята на градините са нещата, които ѝ помагат и я правят известна.
Твори през 80-те и 90-те години за американски и британски клиенти,  първата си книга за градинарството издава на 62 години, пътува по света, изнася лекции, популяризира английския градински провинциален стил.






Един  от основните ѝ приноси към градинарството е внедряването на внушителни елементи от обществени градини и паркове в домашните градини, вписването им в по-малки пространства в съответния мащаб (пътеката „Златен дъжд”, вдъхновена от Боднандгардън в Северен Уелс) , със своя безупречен усет към цветовете залага смели цветови комбинации, умело използва жълтия цвят в градината, залага на етапността при цъфтежа и/или декоративността на растения за градината във всички сезони.


 



Популярна нейнна книга е „Градината през зимата”.

Розмари Верей популяризира естетическия и декоративен стил на зеленчуковата и билковата градина,  насърчавайки градинарите да използват възможностите на това пространство, обикновено скрито от човешките погледи, да го направят красиво и в хармония с цялостната концепция на градината. Нейната зеленчукова градина е вдъхновена от тази в Шато де Виландри на река Лоара във Франция.





Популярна е не само във Великобритания, но и в САЩ, работила е по поръчки на влиятелни личности като Елтън Джон и принц Чарлз.

Принц Чарлз казва за Розмари Верей: "Г-жа Верей прави градинарството най-лесното и най-естественото нещо в света".

Розмари Верей е носител на Орден ОВЕ на Британската империя (принос към науките и изкуствата, благотворителна дейност и дейност в служба на обществото), връчен от Кралското градинарско дружество, както и на VMH (медал на честта на Кралица Виктория)

Привърженик и популяризатор на стила Arts and Crafts  който се изразява в това да правиш нещата по свое виждане и със собствените си ръце, т.е собственикът взима активно участие във формирането на градината.
Това е първият стил в историята на европейския градински дизайн, който предполага активно участие по изграждане и поддръжка от страна на собственика, независимо от финансовите му възможности. Розмари Верей насърчава и окуражава хората да проявяват собствения си творчески потенциал в градината.

[РОУЗ]

Вита Саквил-Уест (Vita Sackville-West)

„Градинарите винаги са оптимисти,
винаги са предприемчиви и никога не са доволни.
Те винаги с нетърпение очакват да направят нещо 

по-добро от предишното. "

Вита Саквил-Уест

Виктория Мери Саквил-Уест, лейди Николсън, по-известна като Вита Саквил - Уест, е родена на 9 март 1892 г. в семейното имение Кноул Хаус, в Кент, Англия.
С благороднически произход, ексцентрична, артистична и романтична натура, обича да експериментира, пише романи, поеми (нейната поема „Земята”  печели наградата Хауторден през 1927 г), биографии, пътеписи и книги за градината, списва ежеседмична статия за градинарството в продължение на 14 години в The Observer, двамата със съпруга ѝ са част от кръга Блумсбъри.
Самоук градинар имитатор и иноватор, повлияна е от градините на Гертруд Джекил, Уилям Робинсън, Нанси Линдзи.




Работното място на Вита, отляво е снимка на съпруга ѝ Харолд, отдясно е снимка на  Вирджиния Улф, с която Вита е имала афера, Вита е и прототип на герой в един от романите на Вирджиния Улф  





Градината на замъка Сисингхърст в Кент е една от най-известните градини в света. Замъкът и градините са закупени през 1930 г. от Вита Саквил-Уест и нейния съпруг Харолд Николсън, двамата работят заедно по градините,  той създава рамката от класически прави линии, тя пълни картината.
















Принципите на Вита за изграждане на градината са:

- безкомпромистност – ако нещо не ви харесва, променете го
- повече естественост – дивите цветя и билки, които се самозасяват – оставете ги
- планиране – архитектурен план на граници, пътеки, линии на градината, цветен план и сезонен план


Вита Саксвил-Уест вдъхва романтизъм на официалната градинска структура, експериментира с растения и създава оригинални цветови схеми, смело смесва диви цветя с култивирани растения.
Емблематичната  Бяла градина на Вита Саксвил Уест в замъка Сисингхърст е популярен вдъхновител за стотици последователи.










Страстно обича да пише, страстно обича и...рози  






На арката е гигантът Rosa Mulliganii:



Вита обича щедростта, изобилието и аромата на старинните рози



Първата градина на Вита и Харолд в Севъноукс е мястото, където двойката експериментирала, преди да сътворят забележителната градина в замъка  Сисингхърст.











https://www.gardenista.com/posts/long-ba...er-garden/
https://www.gardenia.net/beautiful-garde...ll-seasons
https://www.telegraph.co.uk/gardening/93...egacy.html

[РОУЗ]

Беатрикс Фаранд (Beatrix Farrand)




Беатрикс Фаранд е родена на 19 юни 1872 г в Ню Йорк, в богато семейство с традиции и интереси в областта на градинарството, както тя самата обича да казва, е 5-то поколение градинар.
Проектирала е над 100 градини на частни домове, обществени градини и паркове, ботанически градини, консултант по градинарство е към университета в Йейл. Възложени са ѝ проектите на Източната колониална градина на Белия дом (сега градината на Жаклин Кенеди) и Западната градина (Бялата розова градина).
В тясно колегиално сътрудничество е с Джон Д. Рокфелер-младши при изграждането на крайпътния пейзаж в Национален парк Акадия.
Носител е на медал за постижения на Градинския клуб на Америка, Златен медал от  Масачузетското градинарско дружество.

 


Наричат я „Гертруд Джекил на Америка”.
Повлияна е от Андре Ле Нотр и от натуралистичното градинарство на Уилям Робинсън, възхищава се и изучава творчеството на Гертруд Джекил, неин наставник е ботаникът и професор по градинарство Чарлз Спраг Сарджънт, под негово давление тя изучава ботаника и геодезия, следва неговите наставления проектът да се съобразява и да следва релефа.
Тя наблюдава и анализира природата, черпи знания от изкуството, прави голяма обиколка на Европа - Италия, Германия, Англия, Холандия, Франция и Шотландия,  посещава различни градини в различни страни, среща се с вдъхновяващи градински дизайнери като Гертруд Джекил, Уилям Робинсън, Тереза Ърл.






Първите ѝ проекти са за частни градини (по това време жените са били изключени от обществени проекти), но уменията ѝ на пейзажен дизайнер са впечатляващи и тя става единствената жена сред 11-те основатели на Американското общество на ландшафтните архитекти.





Беатрикс Фаранд е известна със сложните си цветни граници, вплита местни растения в класическия дизайн на градината, използва различни многогодишни растения в комбинации, основани на цветовата хармония, последователността на цъфтежа и текстурата. Това са годините на раждането на смесената граница, която днес е стандартна в градините.  Популяризира вертикалното озеленяване, закрепването на храсти и катерачи до стени, за да се спести място, и подбора на растения за различните сезони.






Заедно със съпруга си Марк Фарранд прекарват летните ваканции в Reef Point, където двамата работят над градината, по-късно основават Reef Point Gardens -образователна и филантропска корпорацията,   център за изследване на ландшафта, поддържащ впечатляваща справочна библиотека и хербариум, която по-късно тя дарява на Калифорнийския университет в Бъркли.

Беатрикс Фаранд донася много от любимите си растения, елементи на огради и градински орнаменти от Reef Point до фермата на Garland, където тя проектира последната си градина. Там тя създава и 32-инчова азиатска градина, съдържаща растения от Далечния изток.  







Често използвани от Беатрикс Фаранд естествени растителни видове
http://www.beatrixfarrandsociety.org/plant-profiles/

цъфтящи през различните месеци
http://www.beatrixfarrandsociety.org/wha...oom-april/

Една от най-сложните, пълни и запазени градини на Беатрикс Фаранд е Дъмбартон Оукс, Вашингтон.
Работи заедно с Милдред Блис върху бивши земеделски земи, разположени на стръмен терен, създава  сложен пейзаж, смесица от формални и неформални тераси, смесва различни растителни видове и елементи от английски, американски и италиански градински стилове.









   

Записките и по изграждане на градината са обобщени в Книга за растенията на Дъмбартон Оукс , която  е завършена в средата на 40-те години. Книгата на растенията остава безпрецедентен ресурс за поддържането на градините в духа на Милдред Блис и Беатрикс Фаранд.















Abby Aldrich Rockefeller Garden е частна градина в Seal Harbour, Maine, построена от Аби Рокфелер и съпругът ѝ Джон Д.Рокфелер - младши.  Градината е проектирана от Беатрикс Фаранд и съчетава традициите на източния и западния пейзаж през летния сезон.

[ljuboznatelna]

Благодаря за споделената информация, много хубава тема!

[РОУЗ]

Една Уолинг (Edna Margaret Walling)




Една Уолинг е родена на 4 декември 1896 г. в Йоркшир, Англия. Детството ѝ преминава сред живописната природа на английската провинция,  на 14-годишна възраст заедно със семейството си емигрира в Нова Зеландия, по-късно се установява в Мелбърн, Австралия.

Учи градинарство в колежа Бърнли, активист по опазване на растенията и природата, писател, фотограф, градински дизайнер и първата жена-жилищен предприемач в Австралия.
Енергична, решителна и много взискателна, също така щедра и забавна, тя привлича много приятели и почитатели.
От 1937 до 1948 г. Една Уолинг пише за списание "Красив австралийски дом" редовна рубрика "Писма до любителите на градината", има издадена книга с едноименното заглавие,  компилация от тези очарователни писма. Интимни и вдъхновяващи, писмата на Една отразяват нейния личен опит, практически съвети и страст за групиране на растения, градински дизайн, цветя, павета и камъни, както и нейния ентусиазъм да насърчи читателите да създадат градина, пълна с изненади.






Скица на  езерото с водни линии  за Coombe Cottage, резиденцията на Dame Nellie Melba в Coldstream, Vic




акварелна скица на Една Уолинг, оригиналът е продаден на търг за 3 800 долара





Повлияна от натуралистичното градинарство на Гертруд Джекил и Уилям Робинсън, Една Уолинг е застъпник на използването на местни растения и опазването на растителността около пътищата и населените места, автор е на  The Australian Roadside (1952), има издадени още няколко книги за ландшафтен дизайн, които и днес се използват като наръчници по градинарство, илюстрира ги със свои скици и фотографии, години наред до смъртта си публикува статии във вестници и списания,  популяризира използването на местната растителност, контактува с много дизайнери и архитекти  и  оказва значимо  влияние върху австралийското градинарство.














Проектите ѝ за градини  в богатите предградия на Мелбърн имат силно изразен архитектурен характер, използва перголи, арки, конструкции, стълби, каменни пътеки, стени, декоративни басейни, колонади, вплита във формалния стил местни растения и изгражда диви секции.  
Изключително талантлива, работи блестящо с пространства и контури, в по-скромните градини създава усещане за пространствоо с извити граници, поредица от  „картини”, използва най-често зелени, пастелни и бели тонове, дори във формалните  градини създава мекота.














През 1921 г. Една Уолинг купува три акра земя в Mooroolbark и строи първия си дом Sonning от местни и втора употреба материали.
Заобикаля се от съмишленици, хора, споделящи разбиранията и концепцията ѝ и така създава най-забележителния си проект - Bickleigh Vale в покрайнините на Мелбърн – колекция от очарователни селски къщи и живописни градини, разположени на 18 акра. Селото остава изключителен експеримент в градското развитие и печели много последователи. Днес е част от културното наследство на Виктория.

























https://www.bickleighvalevillage.com.au/...ision.html

http://www.geocities.ws/harridan99/hols/...rapics.htm

http://www.womenaustralia.info/leaders/b...E0038b.htm

[РОУЗ]

Арабела Ленъкс-Бойд (Arabella Lennox-Boyd)

"Не обичам градини,
които веднага се представят пред вас.
Искам да минавам през различни пространства,
с постоянно променящите се перспективи.
Трябва да има чувство за мистерия."

Родена е през 1938 г. в Рим, Италия.
Детството ѝ преминава там и в семейния дом в  Паризи, по хълмовете с маслинови дръвчета и диви цветя под Апенините, където участва в различни селскостопански дейности – от бране на маслини и грозде до правенето на шунка.
Учи архитектура в Политехниката на Темза, Лондон, сега част от  Университета в  Гринуич.





Проектира над 400 градини във Великобритания и различни части на  Европа, в САЩ и Тропиците, проектите ѝ варират от малки градски пространства до големи селски пейзажи, прави градините на Стинг и Труди Стайлър в Тоскана и Уилдшир, на белгийското кралско семейство, на херцога на Уестминстър и др.
Арабела Ленъкс Бойд печели множество награди, сред които 6 златни медала от Chelsea Flower Show и наградата Best in Show през 1998 година, медал от Кралското градинарско дружество за изключителен принос към градинарството. В продължение на 9 години е попечител на Кралската ботаническа градина  Kew Gardens.
За Челси тя казва - "Можете да направите точно каквото искате, по начин, по който не можете, когато работите с частен клиент. Можете да изразите това, което чувствате вътре в този момент. И можете да направите нещо съвсем различно."


Награда за възстановяване на историческа градина на SGD за 2015 г.




Палазо Паризи








градина в Марбея






градина в Хонконг
https://alainelkanninterviews.com/wp-con...24x768.jpg


Барбадос

 


http://www.arabellalennoxboyd.com/town/

Serpentine Gallery
Използвани са Salvia nemorosa 'Caradonna', Nepeta racemosa 'Walker's Low', Gaura lindheimeri, eryngium и Cornus controversa 'Variegata'.






Силно влияние върху творчеството ѝ оказва оригиналният стил на преподавателя ѝ  - бразилецът Роберто Кардозо, както и срещата ѝ с  Нанси Ланкастър (създател на една от най-известните градини в Англия – Хаслей Корт до Оксфорд), която среща спомага за избистряне на концепцията и стила на Арабела Ленъкс Бойд -  смесването на елементи от формалните градини с естествени видове, комбинирането на растения с контрастни листа с нископодрязани зелени бордюри, хеджирането на тисове, използването на архитектурни орнаменти и елементи, характерни за английския градински стил. Както самата Арабела Ленъкс Бойд казва - „Искам характерът на английската провинция да дойде в градината”.

   

   


Тя е повлияна от градината на Tyninghame House в Шотландия, собственост на Lady Haddington - нейните огромни, дълбоки граници, щедри групи от растения, по-интимни зони, романтичната градина, където всяко нещо има своето място.
В проектите си Арабела Ленъкс Бойд използва най-често граници с широчина от два до четири метра, които счита за достатъчни, за да дадат добра дълбочина. Често използва непета, гераниуми и алиуми, аконитум биколор, групи от любимия си флокс - Phlox paniculata 'Monica Lynden-bell' , белите P. „Mount Fuji“ и P. carolina „Miss Linguard“, както и различни декоративни треви. Отглежда в оранжерия растения от семена, много от които сама събира от различни експедиции по света, „ловува” растения в  Китай, Япония, Казахстан, Киргистан...
Идеята и за използване на храстите в ландшафтния дизайн изкристализира точно на тези експедиции, когато тя ги наблюдава в естествената им среда.
В границите смесва храстите с тревисти растения, използва повторяемост на растенията, с храстите осигурява контраст на форма и текстура, както и фон за другите растения, използва вечнозелени растения и топиари, за да пречупи дългата тревиста граница и да осигури интерес и през зимата, както и различни широколистни дървета, включително овощни, при създаване структурата на градината.

Схеми и растения от границите в градини на Арабела Ленъкс Бойд
https://houseandgarden.guide/article/gar...-boyd.html


Храстите в градината са нейна страст, признава, че не може да устои при използването им в собствената си градина, докато за клиентите си налага по-дисциплиниран подход.
„Трябва да изучавате тяхната форма, височина и навици, когато ги избирате и ако в крайна сметка надраснат позицията си, извадете ги и започнете отново. "
Арабела Ленкс Бойд използва храстите и малки дръвчета като фон, за разделяне на пространствата, групира ги, повтаря ги, често залага на такива със сребристо-сивкави (Pyrus salicifolia 'Pendula) и внася ефекти с храсти с различна текстура на листата като elaeagnus, olearia, сред любимите ѝ храсти са дряновете с разноцветни листа -  "Cornus alternifolia" Argentea "и C. controversa" Variegata ",  Cotinus 'Grace' и Hydrangea aspera.
Отлежда редица жълти азалии в големи глинени кашпи.

Препоръки на Арабела Ленъкс Бойд за отглеждане на растения в саксии:

https://www.telegraph.co.uk/gardening/93...oomph.html

Градината на Арабела Ленъкс Бойд Gresgarth Hall в Ланкашир е създавана в продължение на 40 години. Разположена е на площ от 10 декара в приказна долина, прорязана от приток на река Лун, има над 6000 вида дървета и храсти, много от които редки, тук тя създава различни зони - официални тераси около къщата и последваща дива растителност, при изграждането на градината ѝ помагат градинари и доброволци.  Контролът върху популацията от охлюви се осъществява от няколко патици.
Градината е отворена за посещения един ден месечно от април до октомври.















   

   

   


Езерото е важна част от градината, отразява небето, облаците и короните на дърветата





За себе си и работата си споделя в интервю, че се опитва да не налага дизайн, че преди всичко градината трябва да е част от заобикалящия пейзаж.  Нейните градини са свързани с живота на хората и с разказване на история.  Емоциите и чувствата се развиват, когато обикаляте градината. Съществуват различни гледни точки, кътове, усещания и миризми. Дизайнът трябва да е свързан с околния пейзаж, което означава използване на гледките и използването на светлината.
Споделя, че в последните години японските градини оказват влияние върху нея, осъзнава колко фини са те в сравнение с европейските градини, японците създават изкуство от внимателно подрязано дърво, придавайки му красива форма,  от обучена глициния върху красиво оформени бамбукови рамки или от падането на вечерната светлина върху скала.

Челси, 2008
Чистотата на японската градина, смесена с английската традиция

 








https://www.telegraph.co.uk/gardening/pl...shrub.html

https://www.houseandgarden.co.uk/gallery...oyd-garden

http://www.arabellalennoxboyd.com/town/

[Мия]

Роузче, благодаря ти за интересната информация, една от любимите ми теми във Форума
Чакам следващата история