Българска Асоциация Градини и Рози. Популяризиране и насърчаване на градинарската дейност като изкуство и начин на живот.

Оценете темата:
  • 0 гласа - средно 0
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Компостиране
#1

Домашно компостиране. Полезно, удобно, екологично и безплатно.  Smile

Част е от общинските програми за управление на отпадъците в България. 
Това е и един от начините да се сдобиете с компостер - записвате се в отдел Екология в съответния район. След известно време получавате компостер и кутия, съдържаща ензими, яйца на червен калифорнийски червей (ЧКЧ) и др, спомагащи за по-бързото протичане на процеса по компостиране. Поне моят опит е такъв.
Друг вариант е да си сглобите сами компостер. Може да използвате дървени скари, както и всякакъв друг непотребен дървен материал, който намерите в бараката  Smile, дървените компостери се вписват по-естествено в градината, а и могат да се направят според конкретното място - по-дълги, по-тесни, по-ниски, за да са по-удобни и т.н
Ако не ви се знимава с нито едно от гореизброените, все пак може поне да организирате една купчина за растителни отпадъци в някой ъгъл на двора, слагате шепа ЧКЧ, добавяте накъсани хартии и кашони, не забравяте да я разбърквате и поддържате влажна и чакате купчинката да се превърне в хранителен компост за вашата градина.

Откакто имам 2 бр. компостери, кофата ми за боклук стои полупразна по цяла седмица.
В компостера може да слагате всякакви растителни отпадъци от кухнята, включително черупки от яйца, пакетчета от чай и стари макарони,  всичко непотребно от градината - шума, плевели, корени, тънки клонки, изгнили плодове, окосена трева, слама, също така хартия и картон. По-дребният материал по-бързо се превръща в компост. В различните сезони процесът на компостиране протича различно – през лятото по-бързо, през зимата – по-бавно.
Свежите и влажни отпадъци се наричатт зелени, а сухите – кафяви. Съотношението зелени-кафяви е добре да се поддържа 1:4, за да протича равномерно процесът и да няма неприятна миризма.
! Орехови листа не се слагат в компостера!
! Дървесна пепел може да се добавя в компостера, но в малки количества, защото е силно алкална и може да повлияе върху процеса.
Материалът в компостера трябва да се поддържа влажен, както и да се разбърква от време на време, за да може да навлиза кислород, необходим за протичане на процеса. На мен това с разбъркването не ми се получава, но раздаваните общински компостери имат отвори отстрани, между слоевете слагам парчета клони, които да създават джобове и да се върти въздухът. После ги връщам за повторно преработване, заедно с част от готовия компост, в който има ЧКЧ и други полезни нещица, за да продължат работата си.
Най-доброто място за компостер е в сянката на листопадни – през зимата е добре да има слънце, но през лятото-сянка.  
Аз имам два компостера, първо, защото един не ми е достатъчен през есента (имам много листопадни дървета), и второ – за да минимализирам възможностите за предаване на зарази, без да унищожавам нищо растително и полезно.
Компостът, получен от отпадъци от зеленчуковата градина, ползвам в цветната и обратното.

Готовият компост има миризма на почва, черно-кафеникав е на цвят, не трябва да е мазен на пипане. Компостът е богат на органични съставки и подобрява физичните, химичните и биологичните свойства на почвата, намалява ерозията, увеличава плодородието и е универсален подобрител за почви. Може да се полага като мулч, да се вкопава в почвата или да се добавя в саксии.

Разяснителна кампания по компостиране на МОСВ:
https://www.moew.government.bg/static/me...ual_BG.pdf

"Притежанието на много красиви растения не създава градината. Те са само нейна колекция."   Гертруд Джекил
Отговори
#2

Това е едно добро занимание, както от гл. точка Еко-мислене, така и с голяма полза за, примерно, нещастници  като мен, които имат бедна каменисто-песъчлива почва, лишена от всякаква органика, респективно суха и не задържаща влага.
Малко разширение за зеления и кафявия компонент:
- кафяв: сухи опадали листа, иглици под иглолистните, натрошени клонки (ако режете много такива и ако може да си го позволите, вземете си клонотрошач/дробилка, вместо да се чудите как да горите купчини клони), стърготини, царевични стъбла и кочани, хартии и картони.
- зелен: окосена трева, плевели (сакън да не са вързали семена), всякакви др. зелени стъбла, продукти по ливадата от ЕРД, ДРД и нечифтокопитни, където ги има (не е престижно да се събират, но не е престижно и да ти стоят купчинки до оградата и портата ;) ), остатъци от кафемашина, яйчени черупки, кухненски отпадъци на зеленчукова и плодова основа.
Кухненски отпадъци от месни, млечни и мазни храни не се слагат, те се преработват само в затворен тип компостьори https://www.thespruce.com/basics-of-boka...ng-2539742
Измежду предлаганите на пазара няколко типа фабрично компостьори има 1-2 вида с доста добър дизайн. Все пак и при тях обръщането на материала е проблемно, тъй че който не го мързи и е донякъде сръчко, може сам да си измисли и реализира своя конструкция с подръчни материали.
Отговори
#3

Само да вметна че компостера не е необходимо условие ,  за да си направите компост. По лицеприятно и прибрано е но нищо повече. И за да не съм голословна няколко снимки от моят натурален компостер Smile

Това е съвсем прясната купчина започната есента. Там ще продължа да трупам отапдъци през цялата година до следващата есен.

[Изображение: IMG-1611.jpg]

Това пък е миналогодишната купчина. Тя ще гние тихо и спокойно и тази година Smile:
Абстрахирайте се от листата на божурите вече са преместени на новата купчина.

[Изображение: IMG-1610.jpg]

А това е вече прегорялата 3 годишна купчина, която си ползвам навсякъде в градините най-вече за подобряване на структурата на почвата:

[Изображение: IMG-1613.jpg]
Отговори
#4

Автори: гл.ас д-р Цветанка Динчева, ИЗК "Марица" в Пловдив

06/02/2019

Актуален проблем в земеделието е отглеждането на здрави растения, с висока продуктивност, което налага избор на площи с благоприятно плодородие и добра почвена структура. Интензивното отглеждане на културите и уплътняване на площите обаче влошават качеството и здравния статус на почвите, като същевременно се появяват и намножават редица патогени. Ето защо от първостепенно значение е да се осъществи биоконтрол и да се индуцира устойчивост на растенията. До някаква степен това може да се постигне посредством компост.

С приложението на органичния продукт в почвата се увеличава микробиологичната активност и се създават микробиологични популации с антагонистични действия, което обяснява потискащия ефект срещу няколко вида почвени патогени. Този органичен подобрител има потенциал да осигурява биологичен контрол на много болести по растенията и може да потисне развитието на  патогени по листата, проводящата система и корените. Изходният материал за компостиране оказва съществено влияние върху възможността за биологичен контрол и микробиологичната активност. От друга страна топлината акумулирана в процеса на компостиране убива или деактивира патогенните микроорганизми, но заедно с тях и биогентите, с изключение на Bacillus spp.

В компоста като агенти за биоконтрол са открити бактерии от видовете: Bacillus spp., Enterobacter spp., Flavobacterium balustinum, Pseudomonas spp., Streptomyces spp., Penicillium spp., няколко вида Trichoderma spp., Gliocladium virens и други видове гъби. Регистрирано е голямо разнообразие от микроорганизми, които оказват съществена роля при деактивиране на патогенните организми, стимулиране развититето на полезни видове и разграждане на органични почвени материали, превръщайки ги в лесно усвоима за растенията форма. Установено е,  че компостът предпазва краставиците от нападение на Pythium ultimum, потискат развитието на Rhizoctonia solani по босилек и редуцира нападение от Rhizoctonia solani по картофи. В случай, когато е използван компост от кората на дърветата като заместител на торф и субстрат за разсад е установено по-слабо поражение от кореново гниене (Phytophthora). В някои проучвания се приема, че контролът с компост на кореново гниене може да бъде толкова ефективен, колкото този, получен с фунгициди.

Компостът може да окаже влияние върху намножаване на почвените патогени. Причина за това е неговото качество като краен продукт. Компости с ниски рН стойности увеличават степента на заболяване, причинено от Pythium и Phytophthora, освен ако не са приложени месеци преди засаждане на растенията. Компост, получен от битови отпадъчни води е с ниско съотношение на въглерод към азот, което увеличава нападението на растенията от Fusarium.

Компостът е средство за повишаване устойчивостта на растенията срещу почвени патогени при зеленчукови и цветни култури. Той инхибира патогени от вид Pythium spp., Phytophthora spp., Rhizoctonia spp. и Fusarium spp. Установено е, че компостът може да се използва като ефективно средство за борба с кореновото гниене при краставици, причинено от F. solani, P. ultimum, Rh. solani и Sclerotium rolfsii.  Наблюдавано е положително влияние срещу нематоди по краставици  и редуциране на броя на галите по растенията.

Компостите може да повлияят на здравето на растенията в положителна или отрицателна насока, в зависимост от вида на органичната субстанция, съдържанието на хранителни вещества, разнообразието от микроорганизми и условията на компостиране.

Какво е компостиране?

Компостирането е естествен процес, извършван от бактерии, насекоми, гъби и червеи, които разграждат градински и кухненски отпадъци до почвоподобен материал, с тъмна, ронлива субстанция. Компостът осигурява хранителни вещества на растенията, подобрява почвената структура и индуцира устойчивост на растенията срещу почвени патогени. Материалите, подходящи за компостиране, са представени на фиг. 1. По-голямата част от кухненските и градинските отпадъци могат да бъдат сложени в компостера. Например: обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца, окосена трева, окастрени клончета, листа, едногодишни плевели. Да не се компостират следните материали: сготвена храна, месо, риба, млечни продукти, котешки и кучешки изпражнения, кокали, заразени растения.

Къде да се извърши комостирането и къде да се постави съдът за компост?

Избира се неизползваем ъгъл в градината за оформяне на купчината от материали. Съдът трябва да се постави на лесно достъпно място, директно върху почвата. Това ще позволи на червеите и другите организми да влязат в него. Инфилтратът, формиран от влагата и страничните продукти на разлагането, ще се отвежда в почвата. Добре е през зимните месеци да има директна слънчева светлина, но през горещите летни месеци компостерът трябва да се постави на сенчесто място.

Време на компостиране

Това зависи от редица фактори, но най-вече от годишния сезон. През пролетта и лятото процесът се ускорява от повишената външна температура. Ако компостирането започне през пролетта, ще са нужни около 3 месеца. През есента и зимата процесът се забавя, защото поради ниските температури повечето от организмите намаляват активността си. Когато компостирането започне през есента, процесът реално ще стартира през пролетта и ще са необходими 9 месеца, за да се получи компост. Поддържането на постоянна влага в почвата е фактор за оптимално протичане на процесите и ускоряване разграждането на материалите. Аерирането също е важен фактор за ускорено протичане на компостирането.

Признаци, за разпознаване на готовият компост

Готовият продукт е тъмнокафяв на цвят, подобен на почвата материал, със специфичен аромат на почва. Хомогенен по структура. Може да съдържа някои неразградени компоненти, особено тези, които са били добавени цели. Те могат да се отделят и отново да се върнат в съда, за да продължат своето разграждане.

Защо да компостираме?

Чрез производството на собствен компост се предпазва замърсяването на почвата от създаването на сметища и се спестяват пари, като се намалява необходимостта от закупуването на:

- подобрители за почвата;

- изкуствен тор;

- органичен тор.

Компостът подмага растежа на растенията в градината като:

- подобрява структурата на почвата;

- осигурява хранителни вещества на растенията;

- подпомага влагозадържащата способност на почвата.

Компостът предпазва околната среда като:

- намалява количеството отпадъци, изпращани в депата;

- намалява нуждата от изкуствени химични торове.





http://www.plant-protection.com/article....tiveMenu=6

"Притежанието на много красиви растения не създава градината. Те са само нейна колекция."   Гертруд Джекил
Отговори
#5

Много ценна тема! Особено за скептиците, които смятат, че няма нужда, защото  чувалче NPK им върши същата работа.
Винаги може да се отдели едно "невидимо" местенце в двора, където да се направи.
Учудвам се, когато отида до контейнера, а не мога да изхвърля една мини торбичка отпадъци, защото е натъпкан с окосен райграс и подрязани растения...А  всеки има достатъчно голям двор.
Да се направи компостер е супер елементарно, преди 5 години го правих с палета, следвах технологията "зелено-сухо-почва", разбърквах, поливах, сега просто си трупам на купчинката каквото и както се появи и от време на време засипвам с тънък пласт почва. Полива го дъждът, когато има и пак става.
Тая пролет подмених почвата в две от зеленчуковите лехи с компост, където са доматите- разликата е огромна.
Трудоемко е, но чакам да стане следващия компост и продължавам...
Отговори


Отваряне на:


Потребители разглеждащи темата: 1 гост(и)


Разсадник [Изображение: xnezabravka-flowers-1.png
http://nezabravkaflowers.com/