30-01-2019, 10:30 AM
Ирис, перуника
Семейство - Iridaceae
Изключително разнообразна група растения. Срещат се видове с височина около 1 м, а така също и джуджета. Разнообразие има и в обагрянето.
От перуниките у нас най-широко се отглеждат сортове от вида ирис германика (Iris germanica). Мечовидните листа на това цвете имат голяма декоративна стойност, а месистите му коренища позволяват да бъде засаждано и на по-сухи, дори каменисти почви.
Има безброй видове, чиито цветове са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Цъфти през май и юни. Те имат силен и приятен аромат и са достатъчно трайни за букети. Брането им обаче трябва да става преди напълно да се разцъфтели, понеже нежните листа се пречупват много лесно.
Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.
Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.
Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична.
Сортовете от ризомната група са най-популярните. А от тях са известни видовете – брадати, голобради и качулати.
Брадите ириси се наричат така заради власинките си по външните венчелистчета. Когато се засаждат, те трябва да се разположат на 40 – 50 см разстояние един от друг.
Брадатите ириси се разделят в няколко под групи според височината си .
![[Изображение: 038897569.jpg]](http://media.snimka.bg/s1/6327/038897569.jpg)
Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата. Засаждат на 2.5 – 5 см дълбочина.
Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета.
Ирисите от луковичната група са подходящи за алпинеум. Както личи от наименованието им се размножават чрез луковици. Към тях спадат Iris reticulata и IRIS HOLLANDICA
Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
И тази група вирее добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства.
Семейство - Iridaceae
Изключително разнообразна група растения. Срещат се видове с височина около 1 м, а така също и джуджета. Разнообразие има и в обагрянето.
От перуниките у нас най-широко се отглеждат сортове от вида ирис германика (Iris germanica). Мечовидните листа на това цвете имат голяма декоративна стойност, а месистите му коренища позволяват да бъде засаждано и на по-сухи, дори каменисти почви.
Има безброй видове, чиито цветове са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Цъфти през май и юни. Те имат силен и приятен аромат и са достатъчно трайни за букети. Брането им обаче трябва да става преди напълно да се разцъфтели, понеже нежните листа се пречупват много лесно.
Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.
Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.
Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична.
Сортовете от ризомната група са най-популярните. А от тях са известни видовете – брадати, голобради и качулати.
Брадите ириси се наричат така заради власинките си по външните венчелистчета. Когато се засаждат, те трябва да се разположат на 40 – 50 см разстояние един от друг.
Брадатите ириси се разделят в няколко под групи според височината си .
![[Изображение: 038897569.jpg]](http://media.snimka.bg/s1/6327/038897569.jpg)
Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата. Засаждат на 2.5 – 5 см дълбочина.
Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета.
Ирисите от луковичната група са подходящи за алпинеум. Както личи от наименованието им се размножават чрез луковици. Към тях спадат Iris reticulata и IRIS HOLLANDICA
Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
И тази група вирее добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства.