Българска Асоциация Градини и Рози. Популяризиране и насърчаване на градинарската дейност като изкуство и начин на живот.

Оценете темата:
  • 0 гласа - средно 0
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Градин(ар)ски новини и събития
#1

Icons8-vegetarian-mark-480

АПРИЛ Е ОБЯВЕН ЗА СВЕТОВЕН МЕСЕЦ НА ЛАНДШАФТНАТА АРХИТЕКТУРА (WLAM) от Международна федерация на ландшафтните архитекти ( IFLA ) през 2006 г.
В България няколко поредни години СВЕТОВНИЯТ МЕСЕЦ НА ЛАНДШАФТНАТА АРХИТЕКТУРА се отбелязваше заедно със СЕДМИЦА НА ГОРАТА (Традиционната Седмица на гората се провежда от 1925 г. в България) през април.


Как в Европа се отбелязва АПРИЛ - СВЕТОВЕН МЕСЕЦ НА ЛАНДШАФТНАТА АРХИТЕКТУРА

http://iflaeurope.eu/organisation/commit...ure-month/


Понятието ландшафтна архитектура излиза на бял свят през 1828 г. в Шотландия. То се отнася за съществуващите от древността дейности за създаване на градини чрез съчетаване на земни форми, вода, растения, настилки и други елементи. Точно тридесет години по-късно е проектиран Централният парк в Ню Йорк, един от най-известните в света. Смята се, че авторът на проекта е Фредерик Лоу Олмстед. Историческата справка обаче показва, че дотогава той не е имал опит в парковото проектиране. Нещо повече, бил е поканен от англичанина Калвер Во да помага в планирането на терена, който по-късно става Централния парк. Во изработва прекрасни сравнителни скици на съществуващото и предвижданото състояние на площта, предназначена за парк. В резултат двамата печелят поръчката. Заради по-късните си проекти Олмстед съвсем заслужено е наречен „баща на ландшафтната архитектура" и пред името му се появява „сър". А в Ню Йорк политическите битки за практическо прилагане на оригиналните идеи на Во и Олмстед все още продължават...


....Отличителният белег на ландшафтната архитектура при сравняването й със сродните й професии е основният „строителен" материал.  Той е живата растителност, която се променя във времето и пространството. Чрез добре избраните и съчетани дървета, храсти, цветя, треви и други естествени материали (камък, дървесина и др.), от една страна, и инженерно-технически елементи, от друга страна, откритите пространства стават по-красиви, а микро-климатът в селищата се подобрява и се създават възможности за здравословен отдих на деца, младежи, възрастни и инвалиди.  Кой ли през май не е благославял хората, засадили преди много години липи покрай някоя улица! Или цъфтящи храсти в някое кътче на моравата под прозорците му... Парковете и градините са важни и за самочувствието на гражданите, защото тези от тях, които живеят в квартали с чисти и добре изградени и поддържани зелени площи, се самоценяват много по-високо от други, които не  притежават такава „благодат". Освен това още през 70-те години на миналия век с изследвания е доказано, че красивите „картини" в парковете са „съюзник на медицината" .


[Изображение: untitled2.jpg]



https://spisanie8.bg/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%...D0%B0.html

"Притежанието на много красиви растения не създава градината. Те са само нейна колекция."   Гертруд Джекил
Отговори
#2

ПРОГРАМА ЗА ФЕСТИВАЛ НА ЗЕЛЕНИКАТA – 2019 г. НА 11-12 май 2019, с. КОСТИ, общ. ЦАРЕВО

ПРОГРАМА
Ден Първи /11 май 2019 г., събота/
11.00 ч. Официално откриване на 16-тото издание на Фестивала на зелениката. Изпълнение на „Ясен месец“ и „Хубава си моя горо” от ученици на СУ „Добри Чинтулов”-Бургас и фолклорни групи на територията на ПП „Странджа“
11.10 ч. Откриване на Фестивала, Поздравителни слова, Връчване на плакети за заслуги към ПП „Странджа”

11.30 ч. Награждаване на победителите в  кулинарен конкурс – най-вкусен странджански зелник, странджанска пролетна гозба със сланина и коприва, странджанско дядо и благо с ошаф .
11.40 ч. Да се хванем на хорото

12.00 ч. Стартира  „Странджаски рупор” / микрофонът е ваш за песни, стихотворения, забавни разкази и всякакви лакърдии/
12.30 ч. НАЧАЛО НА ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ
На добре подготвените, мотивирани туристи и природолюбители отправяме няколко различни предизвикателства:

1.маршрут с. Кости – местност Св. Илия – подножието на вр. Шилото (отиване и връщане в с. Кости) от 14.00 часа, който ще започне с флаш моб на ТУР СТРАНДЖА в м. Свети Илия и ще продължи по описние

Маршрутът тръгва на запад от с. Кости по черен път с дребнокаменна настилка, след което се спуска към долината на р. Велека. След около 700 м пътят достига малка рекичка, приток на р. Велека, с името Български (Ургарски) дол, която лесно може да бъде премината (по стърчащи над водата камъни) и дори прескочена. След прекосяването на рекичката маршрутът продължава в запад-югозападна посока, пресичайки открита местност заета от рядко срещано в Европа и България местообитание – Низинни сенокосни ливади (с код по европейската директива за опазване на природните местообитания: 6510), както и остатъци от лонгозни и крайречни гори. След още около 1,8 км маршрутът достига до местността Св. Илия. Там се намира живописен параклис с аязмо, издигнат в чест на едноименния светок (един от тримата най-главни светци за Странджа). Параклисът е разположен сред група от 14 вековни дървета от вида странджански дъб (Quercus hartwissiana). На територията на целия Европейски съюз, този вид се среща единствено в Странджа. Оцелял е до наши дни от времето на т. нар. Терциер – топъл и влажен период, просъществувал преди настъпването на последната ледникова епоха на континента. Поради това видът се нарича терциерен реликт (”реликт” – вид останал до днес от минали геологични времена). Счита се че странджанският дъб е дал началото на видообразуването на всички видове европейски дъбове. Близо до групата вековни дървета, сред която е параклиса, се издига още едно отделно вековно дъбово дърво. След местност Св. Илия маршрутът продължава около 1 км по черен път на запад сред ливадите край р. Велека, достигайки подножието на вр. Шилото – нисък връх с особена остра фоорма, откъдето и името му. Тук при късмет посетителите могат да наблюдават някои видове птици, голяма част от тях редки и застрашени, които гнездят или ловуват в крайречните ливади. Връщането от вр. Шилото до с. Кости се осъществява по обратния път.

-Дължина на маршрута в двете посоки - 7 км

-Време за изминаване на маршрута - 2 ч.

-Денивелация – 50 м

-Ниво на трудност – ниско, подходящо за всяка възраст

Забележителни обекти по маршрута – низинни сенокосни ливади, параклис, вековни дървета от странджански дъб, редки и застрашени видове птици

2.маршрут с. Кости – въжения мост – по крайречния път – водопад Казанчето – параклис Св. Богородица – по билото – местност Балабана – Яневски дол – с. Кости (кръгов маршрут)

Маршрутът тръгва на юг от с. Кости и по въжен мост пресича р. Велека. След това по черен път продължава на изток, първо следвайки течението на р. Велека и ливадите край нея, а след това преминавайки през дъбово-букови стари гори, на места с изкуствено залесен черен бор. След около 3,5 км маршрутът достига до местност Богородишки дол, където се намира живописен водопад на едноименната малка рекичка – приток на Велека. Името на този живописен водопад е „Казанчето”, а около него може да бъде наблюдавана и растящата странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), която е и символът на Странджа, терциерен реликт (вид, оцелял е до наши дни от времето на Терциера). Наблизо се намира и параклисът „Св. Богородица”. След това пътят завива на запад, продължавайки по билото през стари смесени гори от дъб и бук с изкуствено залесен черен бор на места. Тук маршрутът минава през местност Балабана, като на това място също може да бъде наблюдавана странджанската зеленика, както и още един терциерен реликт – странджанският дъб. След около 2 км пътят достига Яневски дол, по който, сред букови и дъбови гори, се спуска до р. Велека и обратно до с. Кости.

-Кръгов маршрут, обща дължина - 8 км

-Време за изминаване на маршрута - 3 ч.

-Денивелация – 150 м

-Ниво на трудност – ниско до средно, подходящо за всяка възраст

Забележителни обекти по маршрута – въжен мост, крайречни ливади, водопад, параклис, стари гори, странджанска зеленика, странджански дъб

3.маршрут с. Кости – параклис Св. Марина – местност Балабана – местност Живия огън – въжения мост – с. Кости(кръгов маршрут)

Маршрутът тръгва на запад от с. Кости по стар асфалтов път, минавайки по мост над . Велека, след което продължава на запад, достигайки след около 500 м до стария селскостопански двор на селото. Оттам пътят продължава на югозапад-юг, и след още около 500 м отдясно на пътя се намира параклис Св. Марина. След параклиса маршрутът продължава на юг по стария асфалтов път, като на места може да бъде наблюдавана растящата около него странджанска зеленика. След около 4 км по асфалтовия път маршрутът завива наляво по черен път през гората (предимно дъбова, на места с насаждения от черен бор), продължавайки през местност Балабана. Тук могат да бъдат наблюдавани терциерните реликти странджански дъб и зеленика. След около километър, малко преди достигането на кулите на мобилните оператори, черният път завива наляво и първо през дъбови, а след това и през букови гори, се спуска към местност Живия огън. Тук се намира дървена постройка - заслон, издигнат край малък поток, образуващ неголям стъпаловиден водопад. От местността Живия огън маршрутът завива надясно и продължава по черния път, следващ течението на р. Велека и ливадите край нея. След по-малко от 2 километра се достига до въжения мост под с. Кости, а оттам се връща в селото.

-Кръгов маршрут, обща дължина – 9 км

-Време за изминаване на маршрута - 4 ч.

-Денивелация – 150 м

-Ниво на трудност – ниско до средно, подходящо за всяка възраст

Забележителни обекти по маршрута – параклис, стари гори, странджанска зеленика, странджански дъб, поток с малък водопад, въжен мост, река

4. маршрут с. Кости – резерват Силкосия (кръгов маршрут)

Маршрутът  тръгва на север от с. Кости по черен път, минаващ пред гориста местност и следващ левия бряг на малката река (поток) Селски дол срещу течението й. Пътят минава през местността Райков вир (наречена на името на голям вир от потока), достигайки след около 3 км до границата на резерват „Силкосия”. Тук желаещите за разходка по специално обособената пътека за посетители в резервата могат да се насладят на това удоволствие, с помощта на охраната на резервата. Резерват „Силкосия” е най-старата защитена територия в България. Обявен е през далечната 1933 г., като обявяването му се счита като своеобразен рожден ден на българската природозащита. Резерватът е обявен под името „Горна Еленица-Силкосия”, с цел опазването на стари широколистни гори от дъб и източен бук и на характерни само за планината Странджа растения. Сред тях е именно и странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) – символът на Странджа, а съответно и символ на настоящия Фестивал. На връщане от резерват Силкосия към с. Кости маршрутът следва югозападна и южна посока, преминавайки по черен път до местност Пряслопът. От тази местност на юг маршрутът продължава по просеката сред гората, достигайки до шосето, откъдето се връща в селото.

-Кръгов маршрут, обща дължина – 5 км

-Време за изминаване на маршрута – 3 ч.

-Денивелация – 300 м

-Ниво на трудност – средно, подходящо най-вече за лица и туристи с висока природозащитна култура и самосъзнание

Забележителни обекти по маршрута – резерват, поток, стари гори с вечнозелен подлес от редки растения, сред които странджанска зеленика

17.00 ч. Спортно състезание „Мама, татко и аз“ – кой какво може, как го прави, а колко ли е бърз!?

-Да видим на практика баланса в природата с мама, татко и аз – игра с топка и ринг за баланс

-Познай кое животно се крие зад гърба ми – въпроси и отговори

-Кой как носи семейството си – състезание за семейства с деца

-Състезания и игри с деца, в които научават за живота на горските обитатели, горските растения, екологията и равновесието в природата

18.00 ч. Щафетно бягане, в което един от участниците е до 12-годишна възраст, организирано от СНЦ "Зелена Странджа"

20.00 ч. Запалване на фестивалния огън. Вечеря под звездите – Странджанско караоке /микрофонът е ваш!/Надиграване
около фестивалния огън
Кареоке, традиционен странджански фолклор, раздумка и странджански хора

22.00ч. Огнено шоу.


ДЕН ВТОРИ

/12 май 2019, неделя/

5.30 ч. – Посрещане на изгрева. Зареждане с енергия. Чуйте птиците в гората

10.30 ч. Начало на пешеходните маршрути

Маршрут с. Кости – селски дол – местност Пролятникът – местност Дядо Вълчо – Защитена местност „Естествено находище на пирен”


Маршрутът тръгва на север от с. Кости по черния път, следващ левия бряг на малката река (поток) Селски дол срещу течението й. След преминаването на местността Райков вир пътят продължава на север пред гористи терени, достигайки след около 6 км до местност Пролятникът. От тук маршрутът завива наляво и по стабилизиран чакълиран път след около 4 км достига до местност Дядо Вълчо. В района се намира най-голямото находище в на пирен (Erica arborea) в Природен парк Странджа. С цел опазването на това находище, през 1973 г. тук е обявена Защитената местност „Естествено находище на пирен”. Подобно на странджанската зеленика и странджанския дъб, пиренът също е терциерен реликт, запазил се до наши дни още от времето преди последния ледников период. Видът участва в състава на един рядко срещан и застрашен в Европа тип природно местообитание – Европейски сухи ерикоидни съобщества, с код 4030 към европейската директива за опазване на природните местообитания (директива за хабитатите). На територията на България този тип местообитание се среща единствено в Странджа, като посетителите имат уникалния шанс да го видят по време на настоящия Фестивал. Връщането от местност Дядо Вълчо до с. Кости се осъществява по обратния път.
Дължина на маршрута в двете посоки - 20 км
Време за изминаване на маршрута - 7 ч.
Денивелация – 250 м
Ниво на трудност – средно ниско до средно, подходящо най-вече за посетители-любители на по-дълги преходи
Забележителни обекти по маршрута – поток, стари гори, защитена местност, рядък тип местообитание-ерикоидни съобщества


Маршрут №2 Веломаршрут  -с.Кости - Влахов дол(Голямата аязма) - Индипасха - с.Сливарово - Макьовци - О дерето - с.Кости. Дължина на маршрута около 50 км отиване и връщане.

Подходящ за много добре подготвени колоездачи с подходящи велосипеди.

СЕЛО  КОСТИ

- Намира се на 25 км южно от Царево, на  7 км от главния път  Малко Търново – Царево, 71 м н.в.

Стари имена: не са засвидетелствани. Съвременното си наименование носи от някогашния богат и състоятелен грък – Кустú.

Население: Около  240 жители

Разположено в живописната долина на река Велека, селото е заобиколено от планински хълмове, обрасли с вековни гори. Намира се в зоната на разпространение на странджанската зеленика. В миналото е било нестинарско селище. Наследниците на изселилите след 1913  г. от с. Кости гърци са пренесли този обряд в две Солунски села и през последните 30 години го изпълняват и там.

Крайречните лъки всяка пролет се заливат от придошлите води на р. Велека. Често при тези разливи, реката наводнява долната част на селото.

В околностите на Кости има следи от металургична дейност. На юг от него се намира голям могилен некропол, както и отделни тракийски могили. В миналото селото е една от спирките по пътя Малко Търново - Ахтопол - Василико (Царево).

До Балканската война е населено основно с гърци. При изселването си те оставят оригинални по своята архитектура къщи - сградите са твърде просторни по размери, двуетажни, отдолу с обор, обковани с дъбови дъски, но без прозорци, а оскъдното осветление се осигурявало от покрива с помощта на “подвижна керемида”. Няколко от тях са оцелели и до днес.

Заселването на Кости с българи започва след Междусъюзническата война (1913), когато турците ги изгонват от родните места в Източна Тракия.

Към средата на 20 век теснолинейка, превозваща дървен материал до морския бряг, е свързвала Кости с Ахтопол.

В околностите на селото са пръснати много параклиси: “Св. Петка” – одърче с аязма на 1 км северно от селото; “Св. Костадин” – на около 1.5 км западно от селото; “Св. Георги” – подновен дървен параклис с аязма на 4 км южно от селото, в м. Одерето; “Св. Димитър” – 1 км западно от селото; “Св. Илия” – на около 2 км западно от селото; “Св. Богородица” - на 3 км в югоизточна посока.

На югоизток от Кости, над м. Св. Богородица, се намира най-старият бук в Странджа, на възраст над  800 г.

ТРАНСПОРТ
За да се включите във фестивалните дни осигурете си личен транспорт.

МЕСТА ЗА НОЩУВКИ :
с. Кости

с. Граматиково

гр. Царево

гр. Ахтопол

гр. Малко Търново

с. Българи

с. Варвара

Зелениката – символът на планината Странджа била разпространена по времето на топлия и влажен терциерен климат на север дори до Скандинавския полуостров - в днешна Швеция, а понастоящем в границите на континента зелениката се среща – единствено в Странджа.
Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Изпълнителната агенция по горите, Община Малко Търново, Община Царево и Югоизточното държавно предприятие – Сливен.
За допълнителна информация и заявки: Йоана Гюрова 0887364117, dppstrandja@iag.bg



http://www.strandja.bg/bg/news/1062-fest...enika_2019

[Изображение: D8-BDBE38-F1-AF-4176-8-BA5-7-E1-A331-C5-BC1.jpg]

[Изображение: E1-A2-BF8-E-5-DA6-4294-8957-BB346-F6-F2-ABE.jpg]

"Притежанието на много красиви растения не създава градината. Те са само нейна колекция."   Гертруд Джекил
Отговори
#3

Имах желание да отскоча до Бургас флора и си напълня окото, само че пак ме натиснаха ангажименти от битово- селски характер Smile
Споделете впечатления, ако някой е успял да се докопа до там Smile
Отговори


Отваряне на:


Потребители разглеждащи темата: 1 гост(и)


Разсадник [Изображение: xnezabravka-flowers-1.png
http://nezabravkaflowers.com/

[Изображение: klen.png
http://klen.bg/