[Bell]

Роза Дамасцена /Rosa damascena/, естествено хибриден вид маслодайна роза, получена от съчетаването на Галска роза /Rosa gallica L./ и Мускусна роза /Rosa moschata Herrm/. Има данни, че с маслодайната роза е свързан и сортът Rosa fedtschenkoana.

Изображение от "Herbarium Blackwellianum", от Елизабет Блеквел, преведена от Кристоф Якоб Трев, в годините около 1750- 1754

   
Стара илюстрация на Rosa damascena. Създадена от P. R. Redoute, публикувана в Париж, около 1817-1824.

Този вид градинска роза принадлежи към класа на историческите градински рози или Старинни рози на английски- Old Garden Roses и заема видно място в родословието на много други видове.
Някои историци считат, че кръстоносецът Робърт де Бри е внесъл маслодайната роза в Европа от Сирия някъде между 1254 и 1276 г. Името ѝ идва от Дамаск, Сирия. Други смятат, че римляните са донесли розата в Англия, а трети казват, че лекарят на Хенри VIII му подарил маслодайна роза около 1540 г.

Пренесена до нашите земи още преди векове от далечна Персия и Сирия, тук тя открива своя дом, предлагащ перфектните условия за нейното развите. Комбинацията от нежни слънчеви лъчи, чести валежи през пролетта, богата почва, влажни ветрове и хладни нощи осигуряват перфектните условия, подходящи за развитието на маслодайните рози у нас. Българското розово масло е доказано най-доброто и е установено като световен еталон за качество, а Дамската роза се превръща в един от нашите национални симоли.

В страната на розите за нас е радост да отглеждаме тази прекрасна роза в градините си.
Тук е мястото да споделяме снимки, коментари, разкази и всичко свързано с Роза Дамасцена.
       

[Елена Кирилова]

имам голям спор с моя зет,който е от Казанлък!
той твърди ,че родното място на  роза дамасцена е Иран
кажете си мнението,моля да е аргументирано
аз знам,че е от Дамаск ,затова и името й е такова,но не мога по никой начин да го убедя

[РОУЗ]

имам голям спор с моя зет,който е от Казанлък!
той твърди ,че родното място на  роза дамасцена е Иран
кажете си мнението,моля да е аргументирано
аз знам,че е от Дамаск ,затова и името й е такова,но не мога по никой начин да го убедя

Това съм чела преди време в сайта на Министерство на земеделието

Редица литературни източници сочат, че през средновековието (ХII и ХIII в.) в Европа от Близкия и Средния изток била пренесена и маслодайната роза. По време на кръстоносните походи рицарят граф Брюйе, донесъл в европейските земи от околностите на Дамаск, Сирия, известната “Роза Дамасцена Мили”. Започнали да я отглеждат и й дали името Роза Дамасцена в чест на името на града, от който е донесена. Точно тази роза намерила най-подходящи условия за виреене именно в Подбалканската долина на България. Така е поставено началото на Розовата долина в България.
Проучванията на български агрономи и специалисти по розопроизводство показват, че маслодайната роза, известна още и като казанлъшка, се различава от първоначално пренесената в България и посадена в Казанлък роза. Тази първа роза е дива или полудива разновидност на вида Rosa Damascena Mill. Две разновидности на този вид още се срещат в полудиво състояние в прародината на вида – околностите на гр. Шираз в Иран. Характеризират се с извити стъбла, малко бодли и цветове, два пъти по – дребни от цветовете на казанлъшката роза. Благодарение на благоприятните климатични условия и селекцията, осъществявана в продължение на повече от 300 години, българските розопроизводители създават и внедряват маслодайната роза.

[Bell]

Дамасцената ми през тази година. Храстът режа поне два пъти, един след прецъфтяване и после сега, късна есен. Невъзможно е да я държа малка тази роза, накрая преместих розите около нея и освободих повече пространство. Височините минават два метра, а ширината е огромна над 1.50 диаметър, разпилян храст. За ароматните цветове всички знаем, но пъпките и отварянето им е неповторимо. Тази красота имат само старинните рози.

[Bell]

И понеже тези дни си говорихме за розите, които дават розово масло у нас да споделя нещо интересно.

Има два вида рози за производство на етерично масло, отглеждани в Долината на розите. Rosa damascena forma triginipetala и Rosa damascena var. алба, понякога наричана Rosa alba (Бяла роза) или  Alba Maiden's Blush.





Дамаската роза е най-важната, тъй като дава по-голямо количество масло и много хора смятат нейното качество за по-високо. Това е едно от онези неща, които са отворени за разискване. Бялата роза също произвежда прекрасно масло както в етеричното масло, така и в абсолютна форма, но има своите собствени уникални качества. Бялата роза е по-здрава култура и понякога се засажда като жив плет около Дамаските рози. Те се засаждат и на по-високи височини, където розовата роза не оцелява. От нея се прави и прекрасното бяло сладко от рози.

[РОУЗ]

На 21.05.1837 г. Казанлъшката долина е посетена от Хелмут Молтке (1800-1891г), който в своя пътепис “В страната на розите” пише: “Въздухът е изпълнен с благоухание и това тук не е само образно, както обикновено се прави в описанията при пътешествията, а съвършено буквално. Казанлък е Кашмир на Европа, ”европейски Гюллестан” (Розова долина, страна на розите). Това цвете се отглежда не като у нас в саксии и градини, а по нивите като картофите. Не можете да си представите нещо по-прекрасно от розовите ниви. Милиони, да, цели милиони рози, разсеяни по светлозеления килим на розовите ниви, макар по това време да не бяха разцъфнали и една четвърт от пъпките.”

Известният унгарски етнограф Феликс Каниц(1829-1904г), посетил няколко пъти България, предава по следния начин впечатленията си от Казанлъшкото поле и по-конкретно от прохода Габрово-Шипка в тритомния си труд „Дунавска България и Балканите”: “Едва прехвърлихме тясното и остро било на прохода и пред нас се мярна внезапно залятата от слънчева светлина и наистина прочута Казанлъшка розова долина от българите наричана “Тулово поле”.”...
С мъка се разделих с тази райска долина”. Така пише той в своя дневник, когато напуска Казанлък. Пътеписът си той илюстрира с прекрасни гравюри, които отразяват природните забележителности на нашата земя, тогавашните градове и села, бита и облеклото на нашия народ и представляват неоценим източник както на исторически и етнографски сведения, така и на естетическа наслада.
Забележителни са неговите гравюри, изобразяващи млади български девойки и момци, облечени в живописни дрехи и нагиздени с розови венци, дългоухи магарета, натоварени с огромни кошове, препълнени с розов цвят, самобитни казани, в които се обработва и извлича божественият еликсир – българското розово масло. Тези гравюри са толкова ценни, че почти всички автори, разработващи темата за българското розово масло, се поддават на изкушението да илюстрират с тях своите книги.



Една от тези прекрасни гравюри (фрагмент от гравюрата „Розобер“ на Феликс Каниц) е използвана при емитирането на банкнота с номинал 10 лв. - Емисия 1890 г.- в обращение от 1890 г. до 1 декември 1908 г. В последствие важността на отрасъла розопроизводство се изтъква и с емитирането на банкноти с изображение на розоберачи и розоберачка в народна носия с номинал 1000лв. - Емисия 1922 г. в обращение от декември 1923 г.до 31 декември 1937, както и банкнота с номинал 50 лв. - Емисия 1951 г., в обращение от 12 май 1952 г. до 31 март 1962г. (Юбилеен Каталог Банкноти - 1879-2009 г. издание на БНБ по случай 130 годишнината от основаването на БНБ).

Любен Каравелов (1834 -1879 г.) посещава Шипка и пише: ”Градът, окръжен с розови градини и лозя, тъне в зеленина, от всички страни шуртят ручеи и извори, които идат от височините на планината. Град Шипка, получил название от българската дума шипка или шипец - роза, действително е хубав като този цвят. Жителите на града произвеждат розово масло и го продават в Цариград, откъдето то се изпраща по цяла Европа.”

Иван Вазов (1850-1921 г.) в своя пътепис “Розовата долина в Тунджа” пише: “Долината на розите трябва да я посетиш през средата на май, ако желаеш да плуваш в море от трендафили. Казанлъшката долина омайва с разкошната си пъстрина и величественост.”

От сайта на Министерство на земеделието

[Bell]

Все съм си мислела, че нашата Дамасцена е хубав, средно голям храст. Впечатленията са ми били само от масивите в полетата на розобера. Но, там розите се хеджитират и държат в масиви, за да са удобни за събирането на цвят.
Когато садих моята роза не предвидих достатъчно място и в момента я режа драстично, както писах, за да я държа в прилични обеми. Истинската й красота я видях това лято в розариума в Баден. Истински огромен храст над 2.50 във височина и над 2.50 в ширина. Снимката не може да представи реалните й големи размери. Може би трябваше да снимам накой човек до нея, за да се види колко е огромна.





Още не бе стигнала пълен разцвет, но тя отваря последователно.

Нашата Дамасцена е прекрасна за солетиер в градината без подпори и то, ако може човек да й остави повечко място. Замислям се да я захвана отново от резник и да й отделя самостоятелно място.